Пристанала

/Христо Ботев/


Кавал свири на поляна,
на поляна край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.

Ей изскочи стара майка
на висок и хубав чардак;
ахна, тръшна се, заплака,
като видя кървав байрак -

че байрак се там ветрее
сред юнаци, сред дружина,
и Стоянка се белее
в прегръдките на Дойчина.

Като видя той, че иде
неговото мило либе,
пред юнаците изскочи
и към нея с пръст посочи:

"Ей, дружина, ха станете!
Ей я иде - погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!

"И дружина загърмяха,
загърмяха, та запяха;
а тя ръце си разгърна,т
а Дойчин я млад прегърна.

От сън взе че се събуди
и Стоянкин баща стари;
той излезе и се чуди
и в главата се удари.

Като видя той Дойчина,
дъщеря си и мил сина,
попоглади си брадата
и извика към гората:

"Горо, горо, майко мила,
толкоз годин си хранила
мене, горо, юнак стари,
с отбор момци и другари -

храни, горо, таквиз чеда,
дорде слънце светът гледа;
дорде птичка в тебе пее,
тоз байрак да се ветрее!"

Изгори ма, Стояно

- Изгори ма, Стояно,
твойта китка каланфир,
дай ми стърчец от нея!
- Не ти давам, Иване,
за снощните ядове -
дет ме по двор влачеше,
ръцете ми въртеше,
пръстени ми падаха,
мама ми ги сбираше,
в бяла ги кърпа вържеше
и ги в градинка сееше,
лятно ми просо никнеше,
като никнеше, зрееше.
Мома и момък женеха,
женеха, надженваха се;
мома момък надженва,
я че му сърпа захвърли
три дни ми и три далеко.

Кипилово, Еленско (Стоин-ССБ, № 2306).

Лудо младо

Лудо младо сън засънило

на ръчица бела и момина,

а мома се чудом чуди -

милно ѝ е да го буди,

драго ѝ е да го гледа.

Па му рекла: "Съм те жалила.

Ставай, лудо, че е ранина!

Мило ми е да те будя,

ала слънце веке иде,

ала слънце ке ни види!"

Лудо младо проговорило:

- Как да стана, малкай моме ле?

Как да стана, мило либе,

като нямам веке сила,

като ти си я изпила!

Прочула си са, Стояно

- Прочула си са, Стояно, Стоянке,
че тънко предаш, сякнато тъчеш
и като тъчеш, хубаво пееш,
като запееш, гласа ти се сбива,
гласа ти се сбива чак на наша нива.
Сърпа си захвърлям, снопа си оставям,
тебе да послушам каква песен пееш,
каква песен пееш, какви думи думаш.
Мари, отде та зачу овчар от планина,
че помами овчар сиво стадо,
че отиде на студен бистър кладенец,
ах, дано завари хубава Стоянка.
Ах, не си завари хубава Стоянка,
ах, най си завари Стоенина мама,
ах, отговаря овчар на мама й:
"Ах, ой та тебе, Стоенкина мама,
защо не дойде хубава Стоянка
да си налее студена вода
и да накичи китка зелена,
че ази имах думи да й думам?"

Кипилово, Еленско (Стоин-ССБ, № 1745).

Ах, къде е мойто либе

Ах, къде е мойто либе,
дали мисли то за мене?
Яз за него съм родена
и за него яз ке умра. (х2)

Коленичих яз пред него
и със сълзи на очите:
"Ако яз да те излъжа,
по-добре е яз да умра." (х2)

Ах, блазе му на душата,
който люби верно либе.
Той безценен камък носи
и е верен чак до гроба. (х2)

Зайди, зайди, ясно слънце

Зайди, зайди, ясно слънце,
зайди, помрачи се,
и ти, ясна месечинко,
зайди, удави се!

Плачи, горо, плачи, сестро –
двете да заплачем,
ти за твойте листя, горо,
аз – за мойта младост!

Твойте листя, горо, сестро,
пак ще се завърнат,
мойта младост, горо ле сестро,
няма да се върне...

Не казвай, любе, лека нощ

Не казвай, любе, лека нощ!
Че като казваш: "Лека нощ!",
сърце пробождаш с остър нож!

Днеска е, любе, събота!
Утре е Света Неделя!
Всички на църква отиват!
И ази, любе, ще ида!

От Бога прошка да взема!
Че сме се двама любили,
ала не сме се вземали!

Бяла роза

Бяла роза със росата
ще закича във косата,
да посрещна аз зората.
Бързо слънце да изгрее,
да изгрее да залезе,
че да ида на чешмата.

Бяла роза ще закича,
бяла роза със бодлите,
но пази се ти пази се,

Снощи вечер на чешмата
срещнах момък във позлата,
с черни очи кат маслини,
яхна черно врано конче,
чудни думи той ми рече,
във любов ми се обрече.

Бяла роза ще закича,
бяла роза със бодлите,
но пази се ти пази се!

Вече съм мома голяма,
много лесно се не давам,
дали туй не е измама,
малко хитро ще опитам,
този момък ще изпитам
с бяла роза във косата.

Бяла роза ще закича...






Мари Тудоро

- Мъри, Тудоро,
млада Тудорке,
що нощем правиш, мъри,
пък деня дремеш?
Кой овчар любиш, мъри,
че съ не връщаш?

- Мър', мамо, мамо,
мъри стара мале,
мащеха ли си ми, мамо,
че ми не вярваш?
Я стани, стани, мамо,
сред нощ, в полунощ!
Па виж ма с либя -
овчар гидия,
със свойто стадо, мамо,
със медян кавал.
При него нощем ходя,
пък деня дремя!

Сватба

Планината ми е майка,
а баща ми буен вятър беше.
Брат ми е морето тъмно,
лудите треви са ми сестрите.

Ей такъв съм, сам ти казвам,
всичко право ти показвам,
ти кажи сама дали ме искаш!

Сватове ще ти проводя -
снегове и буйни хали,
да те вдигнат и да те докарат.
Бели облаци ще взема,
вместо було с тях ще те покрия.

Аааааа, моя ще си вече,
аааааа, ще е страшно, ако кажеш не!

Тежка сватба ще ти вдигна
и свирачи 300 ще докарам.
Слънцето ще ни венчае
и звезда за пръстен ще ти сложи.

С дарове ще те покрия,
да не жалиш стара майка
и баща ти гневно да не пита -
кой от къщата повдига
най-голямото имане,
кой те лъже и с какво те мами?
На хорото с мен се хващай
и ръката ми недей да пускаш.

Темна ли е мъгла паднала

Темна ли е мъгла паднала,
та не мога да те видам аз?

Не е темна мъгла паднала,
нито черна нощ зачернила...

Горо ле, отвори се,
през тебе да преодя,
клоните ти вдигни си -
в небето да ме качат.
Юнаци, дружино ле,
кога орли видите,
юнаци, дружино ле,
за мен да ги питате!

Не е темна мъгла паднала,
най си ти сама заплакала.
Не е черна нощ зачернила,
най ме скри земята, черната!

Айде ви, море, верна дружина,
без вас далеко, пак ще замина.
Мен ме скри земята, черната,
и тревата леле, росната -
напоих ги с кръв от раните,
да ме скрият от душманите.
Но земята леле, черната,
няма да те върне на мене...

От извора

От малка си спомням
казваше татко:
- От извора, дъще,
се пие най-сладко!
Сега го разбирам -
приятели имам,
но пак за утеха
у дома се прибирам.

От извора се пие на колене,
и на колене се благодари,
щом най-добрите хора са до мене,
щастливи ще са всичките ми дни.
Сивеят косите, а те не престават
здраве и сили за мене да дават.
На Бога се моля, дано са ми живи,
дано ми простят за косите си сиви.

Сега дъщеря ми
отпива с наслада,
от чистата обич
на дядо и баба.
Зная, че мен
безкрайно обича,
но щом й е тежко
пак при извора тича.

Сестра кани брата

Сестра кани брата на вечеря:
- Айде, айде братко, да вечеряме.
- Вечерайте, сестро, не чакайте ме,
я сум пило сестро у меяна.

Яло, пило сестро, сум се опило,
голем золум сум сторило.
Сум заклало еден син на майка
сега они барат кървнината.

- Айде, айде братко, да вечеряме,
на кървнина, братко, колай бива.
Сестра има, братко, девет сина,
едно сине майка ке прежали.

Цел нокь седи сестра, солзи рони -
кое сине майка да прежали.
Прежалила сестра най-малото,
най-малото, сестра, най-убавото.

Де се е чуло, видело

Де се е чуло, видело
син баща вързан да води,
син баща вързан да води
на града да гой продава.

Вървели що са вървели,
стигнали гора зелена,
стигнали гора зелена,
нашли са вода студена.

- Отпусни, синко, синджира,
с водица да сай напия,
с водица да сай напия,
после продай ма, продаде.

После кога ма продадеш,
парици да сай насбереш,
парици да сай насбереш,
убава челяд да гльодаш.

Убава челяд да гльодаш
и тебей да та продадат.

Заблеяло ми агънце

Заблеяло ми агънце,
в Тодорови кошари,
като му агне забляло,
цяло му стадо разбляло.
Тодор на агне продума:
- Агънце, байно, рогато,
защо тъй жално заблея,
та ми стадото разблея?
Дал не ти трева зелена,
ил не ти зобта достига?
Агънце Тодор продума:
- Байно ле, бати Тодоре,
къде е моята майка?
Тодор на агне продума:
- Агънце, рогато,
таз сутрин рано в неделя,
дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха,
Рогуша на тях продадох.
Агънце жално продума:
- Помниш ли, бати Тодоре,
когато Струма придойде,
синджир мостове носеше,
твоето стадо шарено
отвътре като остана.
Ти покрай бряга ходеше,
жално си, милно плачеше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадото изведе.
Помниш ли какво обеща,
каква ти беше думата -
рогата ша и позлатя,
краката ша и посребря.
- Защо я, байно, продаде,
на тези върли касапи.
Тодор се жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като с кавала свиреше,
сълзи му кавал обляха.

Йордан Величка думаше

Йордан Величка думаше:
- Любе Величке, Величке,
мама на мене заръча
кога се вкъщи прибера, любе,
тебе да си, любе, изгоня.
Кат зачу Величка тези думи
много ѝ мъчно домъчня.
Чуди се и мае Величка
какво да стори, направи
като й е детето мъничко,
на майка миличко.
Та си е детето вземала,
вземала, та го окъпала,
окъпала още залюляла,
залюляла още заплакала:
-Нани ми нани Иванчо,
туй ще ти е от майка къпане,
туй ще ти е от майка кърмене.
Та си е дрехите съблякла,
мъжки си дрехи облякла.
Дончо си име прекръсти.
Девет села минала,
в десето село отишла.
Там се е пазарила овчарин.
Девет години овчарувала,
голямо имане е сторила.
Ала й мъчно станало
за нейния малък Иванчо.
Решила да се върне.
Решила и се върнала.
Девет села минала,
десето село - нейното.
Кога е порти наближила
Величка, Йордан поздрави,
поздрави и го попита:
-Йордане, холан Йордане,
има ли място за мене,
за мене и за стадото ми.
-Има място за тебе,
за тебе и за стадото ти.
Кога са вкъщи влезнали,
седнали са да вечерят.
Овчар на Йордан продумал:
-Йордане, холан Йордане,
да не си бекярин,
бекярин и ти като мене.
Откак съм влезнал в къщата ти,
не съм ти видял булчето.
-Овчарко, братко, овчарко.
Стана ми девет години,
откакто ми булчето умрело.
Клето сираче остави
по чужди врати да ходи.
Тогаз овчар на Йордан продумал:
-Йордане, хай да пуснеш
твоят малък Иванчо
таз вечер при мен да пренощува.
Че стана ми девет години,
откак съм от вкъщи излезнал,
не съм си видял детето.
Йордановата стара майчица
тя си Иванчо пуснала
при този овчар незнаен,
незнаен овчар чужденец.
Кога си в стаята влезнали,
Величка е мъжки дрехи съблякла,
по женски дрехи останала
и на Иванчо продумала:
-Иванчо, синко, Иванчо,
аз не съм овчар незнаен, сине,
а най съм твоята майчица.
Баба ти е причина
баща ти клета да ме изхвърли, синко,
а теб сирачe да оставя
по чужди врати да ходиш.
На вземи шепа жълтици, синко,
да те татко ти изгледа.
Голямо момче да станеш, синко,
голямо момче-учено.
И да не слушаш, синко, хората,
тъй както татко ти ги слушаше.
На заранта е рано станала.
ъжки си дрехи облякла
и стадото си е повела.
Иванчo се от сън събужда,
при баща си бързо тича и вика:
- Тате снощния овчар незнаен
не беше овчар чужденец,
а най е, тате, моята майчица.
Кат зачу Йордан тез думи,
той си Величка настигна
и на Величка продума:
- Върни се, върни се, любе Величке,
че първо е венчило най-мило.
-Връщам се, любе, връщам се
заради малък Иванчо,
че ми е много миличък.

Райна Попгеоргиева

Айде провикна се турския паша
от Панагюрище:
- Айде,вий, идете и я уловете
Райна Попгеоргиева!

Нито я колете,нито я бесете,
най при мене доведете я!
Ази да я питам,
питам и разпитам
кой уши байрака,
кой уши байрака,
кой му тури знака:
"Смърт или свобода".

Айде провикна се Райна Попгеоргиева
от Панагюрище:
- Щете ме колете,щете ме бесете,
аз уших байрака!
Аз уших байрака,аз му турих знака:
"Смърт или свобода"!

Даньова мама

Даньова мама думаше:
- Даньо, ле синко, Даньо ле,
съндисъх, мама, къндисъх.

Съндисъх, мама, къндисах
от бащините ядове,
от бащините кахъри.

Когато бяхте в люлка,
баща Ви мене остави
и в Балкана отиде.

Гледах Ви, мама, отгледах.
Кога големи станахте?
И вий Балкана хванахте.

Елате, мама, елате.
Сватбите ви да направя.
И на снахи да се нагледам.

Пуста хубост

Защо ми я даде, Боже,
тая свилена коса?
Който я докосне, Боже,
полудява на часа.
Защо ми ги даде, Боже,
тия ангелски очи?
Който ме погледне, Боже,
като онемял мълчи.

Хубост пуста да остане,
щом душата ми ранява.
Пепел нека тя да стане,
щом с любов не ме дарява.

Защо ми я даде,Боже,
тополовата снага?
Кой я пипне,мили Боже,
пламва в огън и нега.

Малка мома

Малка мома налива,
в бели менци сребърни,
във вода се оглежда,
тихо си думи нарежда. (x2)
Я кажи ми кажи,водице,
водице бистра,студена:
`Толкоз ли съм хубава,
хубава още гиздава?` (x2)
Докато си думи издума,
аляно конче изцвили,
а на конче млад момък,
той си на мома продума: (x2)
`Не питай моме водица,
аз ще ти моме да кажа,
твойта хубост неземна,
на сърце ми е легнала.` (x2)

Любили се двама млади

Любили се двама млади
от мънички до големи.
Дошло време да се вземат,
легна мома- разболя се.

Поиска ми жълта дюля,
жълта дюля ,бяло грозде.
Всичко туй е посред зима,
посред зима туй го няма.

Па се качих аз на коня,
та отидох в Цариграда.
Там намерих бяло грозде,
бяло грозде тъкмо озряло.
Там намерих жълта дюля,
жълта дюля с листата.

Щом се върнах от Цариград,
найдох либе на носило.
Мойто либе веч го няма,
вече няма да се върне.

Нарочел Стоян, порочел

Нарочел Стоян, порочел
от високата планина
до неговата майчица:
- Де да е майка да дойде,
утре ще овце да стрижем,
дребна ярина да сбира.
Зачу го майка, отиде:
- Защо ме викаш, сино ле?
- Викам те, викам, мале ле
-змия ми лежи в пазушка,
да дойдеш да я извадиш!
- Олеле, синко, страх ме е!
Я ща без сина походи,
ала без рока не мога.
Пак рочел Стоян, прочел
до неговия ян бубайко:
- Де да е баща да дойде!
Зачу го баща, отиде:
- Защо ме викаш, сино ле?
- Викам те, викам, бащо ле
-змия ми лежи в пазушка,
не можеш ли ми я извади?
- Ох леле, синко, не мога!
Я ща без сина походи,
ала без рока не мога!
Нарочал, Стоян, порочал:
- Де да е братче да дойде!
И той го зачу, отиде:
- Защо ме викаш, брате ле?
- Викам те, викам, братле ле
-змия ми лежи в пазушка,
не щеш ли ми я извади?
- Ох леле, братче, страх ме е!
Я ща без брата походи,
ала без рока не мога!
Нарочел, Стоян, порочел:
- Де да е любе да дойде!
Зачу го любе, отиде:
- Защо ме викаш, любе ле?
- Викам те, викам, любе ле
-змия ми лежи в пазушка,
не щеш ли ми я извади?
- Извади я ща, любе ле
-я ща без рока походи,
ала без любе не мога!
Вазсука бяло ракавче,
та му се усогна в пазушка
да му извади змияна.
Че не било змия усойна,
ами е било дипло кемере,
полни със жолти алтоне.
- Халал да са ти, любе ле,
моено дипло кемере!

Примовски-РНП, с. 167-168.

Айде разболе се мойто либе

Айде разболе се мойто либе
во тугя земя.
Айде нема кога да го види,
оти ке и умре. (х2)
Айде прати писмо, мила майко,
язе да идам.
Айде яз да идам, мила майко,
да го видам,
айде да го видам, мила майко,
па да си и умре.
Айде немой керко, немей душо,
многу е далеко,
айде немой керко, немой душо,
сме сиромаси. (х2)
Айде ке продадам, мила майко,
колан и гердан.
Айде яз да идам, мила майко,
да го видам,
айде да го видам, мила майко,
со него да и умрам.