Бяла роза със росата
ще закича във косата,
да посрещна аз зората.
Бързо слънце да изгрее,
да изгрее да залезе,
че да ида на чешмата.
Бяла роза ще закича,
бяла роза със бодлите,
но пази се ти пази се,
Снощи вечер на чешмата
срещнах момък във позлата,
с черни очи кат маслини,
яхна черно врано конче,
чудни думи той ми рече,
във любов ми се обрече.
Бяла роза ще закича,
бяла роза със бодлите,
но пази се ти пази се!
Вече съм мома голяма,
много лесно се не давам,
дали туй не е измама,
малко хитро ще опитам,
този момък ще изпитам
с бяла роза във косата.
Бяла роза ще закича...
Мари Тудоро
- Мъри, Тудоро,
млада Тудорке,
що нощем правиш, мъри,
пък деня дремеш?
Кой овчар любиш, мъри,
че съ не връщаш?
- Мър', мамо, мамо,
мъри стара мале,
мащеха ли си ми, мамо,
че ми не вярваш?
Я стани, стани, мамо,
сред нощ, в полунощ!
Па виж ма с либя -
овчар гидия,
със свойто стадо, мамо,
със медян кавал.
При него нощем ходя,
пък деня дремя!
петък, юли 24, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар