Заблеяло ми агънце

Заблеяло ми агънце,
в Тодорови кошари,
като му агне забляло,
цяло му стадо разбляло.
Тодор на агне продума:
- Агънце, байно, рогато,
защо тъй жално заблея,
та ми стадото разблея?
Дал не ти трева зелена,
ил не ти зобта достига?
Агънце Тодор продума:
- Байно ле, бати Тодоре,
къде е моята майка?
Тодор на агне продума:
- Агънце, рогато,
таз сутрин рано в неделя,
дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха,
Рогуша на тях продадох.
Агънце жално продума:
- Помниш ли, бати Тодоре,
когато Струма придойде,
синджир мостове носеше,
твоето стадо шарено
отвътре като остана.
Ти покрай бряга ходеше,
жално си, милно плачеше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадото изведе.
Помниш ли какво обеща,
каква ти беше думата -
рогата ша и позлатя,
краката ша и посребря.
- Защо я, байно, продаде,
на тези върли касапи.
Тодор се жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като с кавала свиреше,
сълзи му кавал обляха.