Изгори ма, Стояно

- Изгори ма, Стояно,
твойта китка каланфир,
дай ми стърчец от нея!
- Не ти давам, Иване,
за снощните ядове -
дет ме по двор влачеше,
ръцете ми въртеше,
пръстени ми падаха,
мама ми ги сбираше,
в бяла ги кърпа вържеше
и ги в градинка сееше,
лятно ми просо никнеше,
като никнеше, зрееше.
Мома и момък женеха,
женеха, надженваха се;
мома момък надженва,
я че му сърпа захвърли
три дни ми и три далеко.

Кипилово, Еленско (Стоин-ССБ, № 2306).