Даньова мама думаше:
- Даньо, ле синко, Даньо ле,
съндисъх, мама, къндисъх.
Съндисъх, мама, къндисах
от бащините ядове,
от бащините кахъри.
Когато бяхте в люлка,
баща Ви мене остави
и в Балкана отиде.
Гледах Ви, мама, отгледах.
Кога големи станахте?
И вий Балкана хванахте.
Елате, мама, елате.
Сватбите ви да направя.
И на снахи да се нагледам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар