От извора

От малка си спомням
казваше татко:
- От извора, дъще,
се пие най-сладко!
Сега го разбирам -
приятели имам,
но пак за утеха
у дома се прибирам.

От извора се пие на колене,
и на колене се благодари,
щом най-добрите хора са до мене,
щастливи ще са всичките ми дни.
Сивеят косите, а те не престават
здраве и сили за мене да дават.
На Бога се моля, дано са ми живи,
дано ми простят за косите си сиви.

Сега дъщеря ми
отпива с наслада,
от чистата обич
на дядо и баба.
Зная, че мен
безкрайно обича,
но щом й е тежко
пак при извора тича.