Темна ли е мъгла паднала,
та не мога да те видам аз?
Не е темна мъгла паднала,
нито черна нощ зачернила...
Горо ле, отвори се,
през тебе да преодя,
клоните ти вдигни си -
в небето да ме качат.
Юнаци, дружино ле,
кога орли видите,
юнаци, дружино ле,
за мен да ги питате!
Не е темна мъгла паднала,
най си ти сама заплакала.
Не е черна нощ зачернила,
най ме скри земята, черната!
Айде ви, море, верна дружина,
без вас далеко, пак ще замина.
Мен ме скри земята, черната,
и тревата леле, росната -
напоих ги с кръв от раните,
да ме скрият от душманите.
Но земята леле, черната,
няма да те върне на мене...
петък, юли 24, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар